Път към дзен или към паника, или за едно скрито лице на медитацията.

Медитацията е представяне като терапия, но по-скоро е лекарство.

Медитацията е представяна като универсален път към спокойствие. Сядаш, затваряш очи, дишаш дълбоко и уж всичко се подрежда. Но истината е малко по-различна – за доста хора медитацията не носи мир, а точно обратното.

Появяват се сърцебиене, задушаване, объркване и класическа паническа атака.

И това не е някакво рядко изключение.

Brown University: 58% от хората съобщават за негативни ефекти, при 37% те пречат на ежедневието, а при 6% продължават повече от месец.

Международно изследване: над половината имат поне един нежелан ефект, а между 6–14% – сериозни и трайни.

Други данни: тревожност (33%), депресивни усещания (27%), когнитивни затруднения (25%).

Паниката най-често се появява при медитации с фокус върху дишането – усеща се недостиг на въздух. При сканиране на тялото – всяко сърцебиене звучи като „опасност“. А в дългите ретрийти потиснатите емоции нахлуват неконтролируемо.

Ако добавим и кундалини практиките, нещата стават още по-интересни. В традицията се говори за мощна енергия, която при внезапно пробуждане води до хаос. В науката обяснението е по-просто:

хипервентилация, сензорно претоварване и активирани травми.

Различни думи, но едно преживяване – усещането, че губиш контрол.

Трябва да бъдете готови за негативни ефекти при медитация

Кои са най-уязвими? Хора с тревожни разстройства, ПТСР, депресия или биполярност. Също и начинаещи, които скачат в часове тишина без подготовка, както и хора на интензивни ретрийти. Там рискът е най-голям.

Честно казано, и аз бях изненадана. Занимавах се с йога повече от 25 години, а не бях чувала никой да говори за това. Никой. А не е като да не съм имала подобни ефекти – просто тогава ги преглъщах и продължавах нататък.

Истината е, че медитацията е прекрасна практика, но не е универсален лек. За някои е мир, за други – врата към страх. И е време да започнем да говорим за това, защото мълчанието не помага на никого.

И все пак – медитацията не е враг. Тя е като огледало  – показва това, което вече носим в себе си. Ако има мир, ще го видим. Ако има болка, и тя ще излезе.

В дългосрочен план практиката е полезна, стига да не я бъркаме с лечение.

Много хора се опитват да „излекуват“ тревожността и депресията си само с медитация. Понякога това помага, но често прави обратното – вместо да успокои, подхранва проблема. Психиката има нужда от повече от седене със затворени очи.

Медитацията е помощник, а не панацея. Тя е инструмент, който работи чудесно, когато човек е готов да се срещне със себе си. Но ако в момента това носи повече страх, отколкото мир – значи е време да потърсим друг път.