Забелязали ли сте, че много е популярно твърдението, че не е важна дестинацията (целта), а е важен пътят. Аз като стар пътешественик съм крайно несъгласна с това твърдение.
Няма нищо по-досадно и изморително от пътя. Хубавото започва, когато стиганеш до плануваната цел.
Сега, аз много добре знам, че казвайки го това, хората по-често имат предвид житейски цели, а не въргаляне по бански на карибски плаж... Разбирам ги тези работи. Но това не ме прави по-съгласна с това твърдение. Смятам, че го казват хора, които искат да се направят на много мъдри и интересни. Или просто обичат да използват клишета.
Важна е дестинацията!
Пътят може да ни научи на някакви неща, да ни причини неудобства, които да ни накарат да израстнем, но постоянното пътуване, без постигане на целта в обозримо бъдеще, кара много хора да се примирят и да престанат да опитват.
Тогава на какво сме се научили, след тези много дълъг "полезен" път и многото уроци? Да се предаваме!?!
Затова аз лично смятам, че трябва да разделим пътя на части. По-малки цели, по-лесни за постигане. Такива, до които можем да стигнем с малко крачки и за по-кратко време. Така по-често и лесно ще постигаме целите си и въодушевени ще "летим" към следващата цел!
После към следващата... Всъщност, сега аз самата ще използвам клише и ще кажа, че човешкият живот е постоянно пътуване.
А дестинациите са много. На тях ни е писано да спираме, да им се наслаждаваме и след това да продължим към следващата, и към следващата...