top of page

"Welcome to the dark side", или как харесах мрака


котешки очи
Широко отворени очи
Вечеря на тъмно! И котката в мен...

Вчера бях на едно уникално място. Истинско приключение в центъра на София.

Толкова ресторанти съм обикаляла през живота си, даже съм имала ресторант, не мислех, че нещо вече може да ме изненада. Но съм грешала... Вчера се изненадах!

 

Бях на ресторант на тъмно. Мястото се казва "Tenebris", латинската дума за тъмнина и мрак.


Концепцията е ясна - храниш се на тъмно, от предварително избрано меню. Целта е, когато не разполагаш със зрението си, да се осланяш изцяло на останалите си сетива и те да се засилят. Най-вече вкусът.

Дотук добре. Но имаше някои неща, които тотално промениха изживяването и надхвърлиха очакванията ми.


Мястото е не просто тъмно, то е абсолютно непрогледно. Нулева осветеност. Котката в мен очакваше след известно време да започна да различава поне някакви очертания, но за часовете, в които опитвах ястие след ястие, това така и не се случи.

Абсолютно непрогледен мрак...Много е забавно как изобщо намираш масата си.

Сервитьорите са незрящи. Познават всяка чупка и гънка в заведението. Хващаш ги за раменете и те те водят към масата ти. Намират ти столчето, обясняват ти какво има пред теб на масата. Подават ти чашата в ръката, а твой ангажимент остава да запомниш къде си я сложил.

Появяват се тайно, бързо, изневиделица и само сменят чиниите пред теб. Плюс това са изключително мили, весели, направо шегаджии.

След първоначалния шок от тъмнината, не ти остава нищо друго, освен да започнеш да се наслаждаваш и да се опиташ да разпознаеш какво ядеш. Защото никой не ти казва. Ястията от пет степенното меню се появяват едно след друго, а ти се правиш на гурме специалист и си мислиш, че знаеш какво слагаш в устата си.

Накрая, когато вече си излязал на светло и ти разкажат за храната, разбираш, че не си чак такъв специалист...

И още нещо забавно. Преди десерта ти носят лист хартия и флумастер. За да си нарисуваш нещо на тъмно. Резултатите са много интересни.

Оказа се, че това, което наричам "котката в мен" обича тъмнината. Бих отишла на това място отново. Хубаво е понякога да усетиш мъничко тъмнина, светлината след това е още по-хубава и ярка...

А когато отново отворят ресторантите, навестете това място. Ще ви бъде интересно...

54 преглеждания

Последни публикации

Виж всички
bottom of page