Пролетта идва. Изпод леглата плахо се подават първите кантари...
Тази смешка вчера ми я споделиха. Много се впечатлих. Звучи толкова драматично, малко като от филм на ужасите. Почувствах се изкушена да продължа историята.
Може и да прозвуча като Стивън Кинг на отслабването, но е късно...
Стремежът ми към творчество вече не може да бъде спрян! Затова започвам. --- Пролетта идва. Изпод леглата плахо започват да се подават първите кантари...
Плахо, защото навън е пълно с опасности. Има зомбита. Много. Милиони зомбита, които никога не спят. Не спят, защото трябва да ядат...
Хранят се със захар, рядко излизат от местообитанията си, комуникират с други зомбита през екрани. Така е по-безопасно. Няма опасност да си изядат един на друг захарта... Zombie-viber и Zombie-messenger са виртуални пространства, в които трансфера на вафли, торти и шоколади е практически невъзможен. Затова тези места успокояват зомбитата. Там могат да разменят зомби идеи, без никой не може да посегне на захарните им запаси.
При липса на захар зомбитата стават агресивни.
Смисълът на живота им изчезва, кръвната им захар пада, те стават жестоки, зли, готови да изпият душичката на всеки срещнат...
Затова кантарите не смеят да излязат изпод леглата и диваните. А трябва! Такава е същността на кантарите. Когато слънцето огрее ярко, те просто трябва да се покажат навън и да изразят себе си.
Но зомбитата са там, чакат, подготвени са... Чакат някой кантар да се появи, за да го обезвредят с ритници, обикновено с крака обути в пухени пантофи. Не защото са милостиви, зомбитата просто не искат да наранят краката си. Но те имат и други, по-драстични методи. Понякога използват приспособления за изваждане на батерии!
Знаят, че кантарите представляват огромна опасност за тях. Могат да им отнемат най-ценното. Шкафът със сладкиши, чипс и солети. Даже доставка на zombie pizza могат да осуетят!
...
Такаа, време е да възпра творческия си порив. Ако продължа нещата могат да загрубеят... Да се разхвърчат батерии, стрелки, шоколади и бисквити навсякъде. Прекалено зловещо и съвсем ненужно.
Захарта наистина е най-лошото, което можем да си причиним.
Казвам го сега и стоя зад това твърдение. По-вредна храна за нас, като човешки същества от захарта няма. Особено в комбинация с брашно, консерванти, стабилизатори и оцветители.
Но истината е, че ние не сме виновни за любовта си към захарта. Тя идва откакто сме просъществували като човешки същества. Събирали сме корени, листенца, тревички и храната никога не ни е достигала. Но отвреме навреме се е появявало нещо сладичко. Мед! Много калории, много вкус, много големи възможности за дълго оцеляване. Затова ДНК-то ни е запечатало този импулс. Ако видиш сладко - ЯЖ! Сега, на момента, изяж го цялото и потърси още! Да, в някаква степен наистина сме зомбита, защото този подтик не е съзнателен. Той е дълбоко закодиран в нас.
Но ние, поне от известно време, сме и мислещи човешки същества (казват даже, със свободна воля) и можем да хакнем собствената си система.
Даже може да се осмелим да сложим батерии на кантара и да го сложим на почетно място в къщата.
Пишейки това, само ще споделя, че и аз не съм изключение. Това, че съм консултант по хранене, не означава, че съм имунизирана срещу такива неща. И на мен ми се дояжда по нещо сладичко. Даже вчера ми се случи.
Това доведе до необходимостта да се опитам да хакна собствената си зомби-система.
Мисля,че успях. Ето как:
Забърках чия с козе кисело мляко (знам, че "козе"звучи страшно за някои хора, но и има и други видове млека ), сложих си стевия на вкус + малко канела, за да неутрализирам леко горчивия вкус на стевията, натрошени ядки и ягодки, защото нямах от така любимите ми сини боровинки. Сложих и малко прясна мента.В общия случай бих добавила и едно-две блокчета черен шоколад с поне 75% съдържание на какао, но нямах. Нямах, защото гледам да не поддържам шкаф със сладкиши в дома си.
И така, след тази апокалиптична история, ви оставям със снимката на вчерашния ми свеж десерт.
П.П. Свобода за кантарите!!!