Желанието на хората да се хранят със сладко е дълбоко вградено в ДНК-то им. Захарта е високо енергийна, доставя много калории. Не сме виновни ние за пристрастеността ни към сладкото!
Този трудно преодолим стремеж да се похапва сладко, се е формирал още преди стотици хиляди години, с една единствена цел - оцеляване на вида. Виждаш мед - изяждаш го целия, без остатък- не умираш от глад. Съвсем просто!
Но в последно време нещата са станали...амии, още по-прости...Влизаш в магазина - товариш количката със сладкиши - зареждаш "сладкия шкаф" - изяждаш всичко от него, без остатък - отглеждаш си сочно дупе и пухкав корем.
А ако не си отгледаш и диабет и сърдечно-съдови заболявания, се смяташ за късметлия.
Но според Уикипедия, след цели 200 000 години съществуване, ние вече не би трябвало трябва да сме чак такива роби на генетиката си. Ето вижте! "Разумният човек (Homo sapiens) е вид средноголям бозайник, единственият съществуващ днес представител на род Хора (Homo). Има силно развит главен мозък, даващ му възможност за разсъждение, говор и самоанализ."
Което означава, че освен да ходим изправени, можем да взимаме и самостоятелни решения!
Е, ако се осмелите да вземете решение да намалите захарта в менюто си, ето няколко съвета от мен:
Не се опитвайте да отказвате сладкото на 100%. Това може и да сработи за отказване на цигарите и алкохола, но при захарта - едва ли. В началото просто се постарайте да изгубите навика да се храните със захар ежедневно. Ако до момента сте хапвали сладко почти всеки ден, изкарайте седмица-две без захар. Така ежедневният навик да похапвате сладкиши ще изчезне.
Не заменяйте сладкишите и шоколадите със "здравословни" заместители. Стевия, подсладители - тези продукти не носят допълнителни калории, но объркват мозъка ви. Той продължава да се чувства глезен от сладкия вкус и зависимостта остава. Трябва да премахнете не просто захарта, а "сладкия вкус" от менюто си. Само така имате шанс за успех.
Да напомня - плодовете съдържат много захар! Да, под формата на фруктоза, но фруктозата пак си е захар. При това форма на захар, която натоварва черния дроб и ви образува сочно коремче. Ако ще отказвате захарта, последното нещо, с което бихте искали да я замените са голямо количество плодове... Яжте много зеленчуци, а когато хапвате плодове, се фокусирайте върху горски такива - ягоди, малини, къпини, боровинки. А здравословните бонбони и торти приготвени от сушени фурми, стафиди и други подобни? Забравете ги! Те просто "горчат" от сладост.
Да кажем, че сте успели да изкарате две седмици без сладък вкус в устата си? А сега накъде? Първо се уверете, че в дома си не държите сладкиши. Никакви. И не се оправдавайте с децата и половинката. Въведете ново правило - ако някой ще яде сладко, ще го прави извън дома ви!
Глезете се периодично! Ако кажете на мозъка си, че никога, никога, ама никога повече в живота си няма да ядете сладко, той ще ви саботира. Направо се обричате на провал! Затова помислете и преценете - колко пъти месечно бихте искали да си похапвате нещо сладко. Всяка цифра между 1 и 4 е разумна. Лесно е. Например - всяка събота ядете десерт. Не ядете подобие на десерт (чия, стевия, кисело мляко, ядково мляко и тем подобни), ядете истински десерт! Най-любимия ви! Хапвате достатъчно, за да се наситите, изпитвате истинско удоволствие и наслада... и след това отново забравяте за захарта. Докато не дойде време за следващата такава почерпка!
Аз си имам тактика. Правя си тези пирове извън вкъщи. Обикновено в добро заведение и обикновено с неща, което наистина много обичам. Така емоцията е пълна и не остава чувство на неудовлетвореност. Но в тези смутни времена...е, можете и да си го поръчате, ще го доставят до дома ви.
Comments